Убеден съм, че всеки го е изпитвал. Онова усещане за загуба. За нещо, което никога няма да се върне. Дали са най-сладките години на безгрижие... дали е онова странно момиче, което никога няма да разбереш... или просто вятъра на отдавна отминал сезон.
Може би мирисът на пролетна трева, която опива сетивата и припомня нещо толкова дълбоко скрито и уж отдавна забравено... или повей носещ безкрайна и безутешна, но толкова, толкова сладка болка.
Може би утре или вдругиден, или още след час нищо от това няма да го има, но тук, сега, в този момент усещането е вцепеняващо.

Усещане за нещо минало.
Нещо незавършено.
Прекрасно.
И липсващо.
Копнеж.

Добре дошъл - постинга ти ми хареса:)))

Познато чувство може би? Понякога е достатъчно просто да излезеш на балкона и да вдишаш дълбоко, за да те връхлети.

Красиво мечтание, носещо и тъга и радост...Поздрави!!